Аз съм дискретно гей. Силно вярвам, че това е мой избор

0
538

Какво кара толкова много гей мъже да се определят като дискретни по платформите за запознанства? Както и на живо?

Може да се говори и спекулира много защо терминът „дискретност“ е нон-стоп на дневен ред в платформите за запознанства или по-точно казано, платформите за секс.

Именно избягването на темата секс е основна причина много хора по света, не само гей мъже, да говорят за дискретност, да се чувстват длъжни да се определят като дискретни и в крайна сметка да започнат да я изискват, често без да са се замислят защо.

България прави всичко възможно за да не говори за секс, както вече сме описали подробно. Ту са „полово предавани болести“, ту са „венерически болести“. Всичко това до такава степен се е запечатало в съзнанието на хората, че дори експерти забравят правилната терминология, която е „сексуално предавани инфекции“ и бръщолевят глупости в медиите и по конференции.

След като не говорим за секс, ние нямаме сексуална култура, след като нямаме сексуална култура, няма как да говорим за секса, за който в никакъв случай не трябва да се говори в едно хомофобно общество, сексът между мъже и особено аналният секс.

Хората интернализират това, което обществото ежедневно им предоставя: „Трябва да се ожениш/ омъжиш. Трябва да имаш деца. Трябва да имаш нормална работа.“

При българския гей мъж има допълнително наслагване на: „Ти си мъж, а не педал. Не парадирай, никой не те дискриминира. Не говори за секс, никой не ти го забранява“.

Никой не те дискриминира, но чуваш думата „педал“ – независимо към кого е отправена – всеки ден в офиса. Никой не ти забранява да правиш секса, който искаш, но трябва да си „дискретен“ относно идеята за секс, дори преди да знаеш как да правиш секс или какво изобщо ти харесва.

Описаната ситуация води до страх сред гей мъжете. Нарастващият и често неосъзнат страх от това, някой да не разбере, че са гей и че правят (вероятно) анален секс се пренася в платформите където търсят този секс. Този страх дефинира тяхното ежедневие.

Всичко това води до странни хибриди:

„Аз съм дискретен, защото не искам никой да разбере, че съм гей.“ – чудесен пример за илюзията за избор; съответният мъж буквално прави това, което обществото му казва да прави.

 „Аз съм дискретен, защото не съм курва.“ – добър пример за стигмата относно сексуалността и желанието за секс с различни партньори вътре в самата гей общност; приравняването на тези желания с „курва“ или т. нар. slut shaming.

„Аз съм дискретен, защото не искам приятелят ми да разбере, че ми се прави секс с други хора.“ – пример за фиксираните социални параметри относно моногамията и нейният, едва ли не, задължителен характер. Подобно на много хетеросексуални хора, много гей мъже, които вече имат връзки, силно се страхуват, че партньорът им ще ги напусне, ако разбере, че им се прави секс и с други мъже. Този страх се корени в идеята за неестественост на полигамията и отворените връзки, независимо от факта, че моногамията е сравнително ново явление в човешката история.

В крайна сметка, много гей мъже са дискретни относно това което са и това, което им харесва. Те не само не осъзнават, че това е модел на поведение, който им е наложен от обществото, в което живеят, но и започват на го налагат на хората, с които общуват в гей общността.

Колко от гей мъжете в България осъзнават, че този модел на поведение изобщо не е техен избор?

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here