В един идеален свят няма да имаме нужда да си крием лицата, да се срамуваме от това, което сме, и съответно, да се питаме един друг в приложенията за запознанства, както и на живо “Дискретен ли си?”. Хомофобията, която води след себе си интернализираната хомофобия, е канцерогенна за общността на гей/би мъжете в България и по света.
Вярваш или не, “дискретен” е вредно за теб
Поставяш много неща в живота си над това да бъдеш спокойно себе си (тоест, недискретен). Страх те е какво ще кажат твоите родители, приятели, колеги, случайни хора по улицата. Иначе казано, ако ти си гей/би мъж, който се самоопределя като “дискретен”, твоят начин на живот се ръководи от страх. Ти не можеш да бъдеш себе си почти никъде и с почти никого. Можеш нон-стоп да си внушаваш, че животът като дискретен гей/би мъж е по-добрата опция за теб. Също можеш регулярно да имаш вътрешен диалог как твоята дискретност те прави по-добър, по-мъжествен или с по-добро качество на живот. Но в края на деня ти си просто един гей/би мъж в килера, който се страхува да бъде свободно себе си. На теб регулярно ти се налага да редактираш изживяванията, които си имал, местата, на които си ходил, или хората, с които си бил. Иначе казано – лъжа след лъжа след лъжа след лъжа. Можеш да си зададеш следния въпрос: “Когато съм на 80 години и погледна назад, как бих оценил един живот, който предимно е преминал в лъгане относно това, което съм?”.
Дискретността също съществува в спектър
Има гей/би мъже, които в никакъв случай не биха казали на своите роднини, приятели или колеги за своята сексуална ориентация. От друга страна, има гей/би мъже, за които “дискретен” означава, че не трябва да ти личи (че си гей), като ходиш по улицата. Също така има напълно открито гей/би мъже, за които понятието се свежда до това, да не се разпространяват клюки в общността относно това кой с кого е правил секс.
.){kind=link}