9,3% от мъжете изпитват сексуално привличане към мъже, според метаанализ, публикуван през 2024 г. Той обединява данни от пет национални изследвания за периода 2017–2021 г. По самоопределяне като „гей“ или „бисексуален“, процентът е значително по-нисък: 3,4%. Разликата показва защо броят на гей и бисексуалните мъже не може да се изследва само чрез етикетите, които хората използват за себе си.
Колко мъже изпитват привличане към мъже?
Официалните американски данни от CDC/NSFG за 2015–2019 г. показват, че 8,5% от мъжете на 18–49 години съобщават някаква степен на сексуално привличане към мъже. Международната анкета на Ipsos от 2021 г. отчита средно 11% мъже с еднакво, предимно или изключително еднополово привличане в 27 държави.
Тези резултати подкрепят фразата „около всеки десети“ като приблизителен ориентир от наличните изследвания. Точният световен дял обаче остава неизвестен. Изследванията разграничават три неща: сексуално привличане, сексуално поведение и самоопределяне. Човек може да изпитва привличане към мъже, без да е имал връзка с мъж. Може да има еднополови контакти, без да се определя като гей или би.
Защо част от гей и бисексуалните мъже остават невидими?
Някои мъже знаят, че са гей или бисексуални, но го крият. Други признават привличането си, без да използват тези думи. Трети още се опитват да го разберат или приемат. Липсата на етикет невинаги означава отричане — хората описват сексуалността си по различни начини. За част от тях самоопределянето като „гей/би“ е свързано със страх, срам или опасност.
Бракът с жена, децата, мъжественото поведение или липсата на връзка с мъж не доказват хетеросексуалност. Бисексуалният мъж може да обича жена и да остане бисексуален. Привличането към мъже и жени не трябва да е еднакво силно, за да бъде бисексуално.
Привличането и самоопределянето трябва да се разграничават и от публичната откритост. Мъж може да избере „гей“ в анонимна анкета, без семейството или колегите му да знаят. Следователно въпросниците за самоопределяне не броят непременно само хората, които са излезли публично от килера.
Хомофобията държи много гей/би мъже в килера
Хомофобията включва предразсъдъци, враждебност и дискриминация спрямо хомосексуалността и хората, възприемани като хомосексуални. Тя се проявява чрез обиди, подигравки, отхвърляне, насилие и настояване еднополовите двойки да имат по-малко права. Бисексуалните хора се сблъскват и с бифобия — например отричането на ориентацията им или представянето им като объркани и ненадеждни.
Когато даден мъж очаква да загуби работата или сигурността си, или да бъде отхвърлен от близките си, той има причини да премълчава сексуалната си ориентация. Хомофобията категорично намалява готовността за излизане от килера. Следователно по-малкият брой открити гей/би мъже не означава автоматично по-малко мъже с еднополово привличане. Криенето може да бъде защита от реална дискриминация.
Експериментални изследвания установяват по-високо деклариране на нехетеросексуалност при по-защитени начини за отговор. Това показва, че начинът на задаване на въпроса има значение, но не дава универсален коефициент, с който да „поправим“ световните данни.
Интернализираната хомофобия вреди на всички
Интернализираната хомофобия възниква, когато един гей/би мъж повярва на обществените отрицателни послания за своята хомо/бисексуална ориентация и ги приложи в своя мироглед. Такъв мъж, привлечен от мъже, може искрено да повярва, че неговата природа е срамна и недостойна. Дискриминацията, идваща отвън, създава сериозен вътрешен конфликт.
Гей/би мъж, който страда от интернализирана хомофобия, може да се опитва да изглежда „достатъчно мъжествен“, да избягва откритите гей мъже или да живее с погрешната идея, че сексуалната му ориентация е болестно състояние.
Самозалъгването и когнитивният дисонанс
„Това е само секс. Аз съм си хетеро.“ „Щом имам жена, няма как да съм бисексуален.“ „Аз не съм като онези.“ Подобно самозалъгване, идващо от мъж, който прави секс с мъже, е често срещано и вредно.
Когато сексуалната ориентация влиза в конфликт с убеждението „това е недопустимо за човек като мен“, може да възникне когнитивен дисонанс — убежденията на даден гей/би мъж се сблъскват с неговите реални преживявания.
Може ли антигей враждебността да прикрива собствено привличане?
При някои хора силната антигей враждебност може да е свързана с непризнато еднополово привличане. Изследване на Adams и колеги от 1996 г. установява по-силна генитална реакция към мъжки еднополови сексуални стимули в групата с хомофобни нагласи. Weinstein и колеги през 2012 г. намират връзка между несъответствието в косвените и заявените показатели за сексуална ориентация и антигей враждебността. Тези резултати подкрепят възможността човек да реагира враждебно към откритите гей мъже, защото те му напомнят за чувства, които отхвърля у себе си.
Килерът е вреден за гей общността
Когато много гей/би мъже остават невидими, за околните е по-лесно да приемат, че такива хора почти няма сред техните близки, колеги и съседи. В резултат, малкото открити гей/би мъже остават по-изложени на хомофобни нападки и дискриминация. От друга гледна точка, решението на даден гей/би мъж да остане в килера не е подигравка с откритите гей/би мъже. Подигравката започва, когато този мъж пази собствената си ориентация в тайна, а унижава онези, които са намерили смелост и възможност да бъдат открити. Страхът обяснява нечие желание за оставане в килера, но не оправдава унижаването на онези, които са излезли от него.
Когато личната тайна се превърне в публично лицемерие
Особено вредно е лицемерието, когато политик или публична фигура има еднополово привличане или отношения, а подкрепя ограничаването на правата на еднополовите двойки. Да пазиш интимния си живот е лично решение. Да използваш властта и влиятелността си като оръжие срещу чуждото право на еднополов брак е действие, за което носиш отговорност.
Никой не е длъжен публично да разкрие своята сексуална ориентация. Но човек може да остане в килера и да откаже участие в унижението на другите. Може да защити равноправието, да прекъсне хомофобна подигравка и да подкрепи открит гей/би колега, без да обявява собствената си ориентация. Личната тайна не ти дава право да превръщаш чуждата откритост в платформа за подигравки и унижение.
Гей килерът вреди на сексуалното здраве
Животът в килера може да затрудни и грижата за сексуалното здраве. Някои мъже отлагат или избягват тестове за ХИВ и други сексуално предавани инфекции, защото се страхуват, че посещението в кабинет или разговорът за сексуалните им контакти ще разкрие ориентацията им. Други търсят медицинска помощ, но премълчават, че правят секс с мъже. Така лекарят може да не получи информацията, необходима за предлагане на подходящи изследвания.
