В седмицата на Световния ден за борба с ХИВ/СПИН 2022, фондация АЙВЪР представя разнородните лични истории на гей и бисексуални мъже, които живеят с ХИВ в България.
Разговаряме с Борислав, гей мъж, който е разбрал, че живее с ХИВ преди 6 месеца.
АЙВЪР: Ще ти задам един куп лични въпроси.
БОРИСЛАВ: Добре.
АЙВЪР: На колко години си?
БОРИСЛАВ: На 37.
АЙВЪР: В кой край на България си израснал?
БОРИСЛАВ: В североизточния.
АЙВЪР: Какво те накара да дойдеш в София?
БОРИСЛАВ: Учих в София и останах в София.
АЙВЪР: Каква е твоята сексуална ориентация?
БОРИСЛАВ: Гей мъж.
АЙВЪР: Кога осъзна, че си гей мъж?
БОРИСЛАВ: Ами пред себе си го признах на 12 години. Предполагам съм го осъзнал по-рано, но тогава го признах пред себе си.
АЙВЪР: Помниш ли кога е бил твоят първи сексуален контакт с момче или мъж?
БОРИСЛАВ: Да. Бях на 18. Когато бях на 18, вече реших, че трябва да го направя.
АЙВЪР: Живееш ли открито като гей мъж?
БОРИСЛАВ: Не, не. Донякъде, но… в момента пред колегите си специално не го крия, ако някой ме пита открито, ще си кажа „да“. Но пред семейството го крия, защото мисля, че няма да срещна разбиране. Моите родители са по-старо поколение и мисля, че по-скоро няма да го разберат. Няма да е нито в моя полза, нито в тяхна полза и така. Така съм преценил за себе си.
АЙВЪР: Ти си под 40 годишна възраст. Следователно си израснал в ерата на ХИВ/СПИН. Ако изобщо имаш спомен, какво е първото нещо, което си помисли, когато чу „СПИН“ като малък?
БОРИСЛАВ: В интерес на истината, аз си мислех, че съм ХИВ-позитивен, още преди да съм правил секс. Защото просто явно всички го свързваха с гей хора и т.н. и аз като вече се бях осъзнал като такъв, реших, че едва ли не го имам. Малко е налудничаво и ясно, че няма как да стане, но така ми беше в главата.
АЙВЪР: Ние с теб си говорим, защото ти живееш с ХИВ. От колко време знаеш?
БОРИСЛАВ: Ами, от около 6 месеца.
АЙВЪР: Предполагам вече си започнал ХИВ терапия?
БОРИСЛАВ: Да, точно така. Вече съм Неоткриваем. Нямам някакви странични ефекти. Мисля, че терапията ми се отразява добре.
АЙВЪР: Каза, че си Неоткриваем. Ако те попитам „какво е Н=Н?“, дали можеш да отговориш?
БОРИСЛАВ: Ами, неоткриваем е равно на незаразяващ. Знаех за това нещо още от преди да разбера, че съм ХИВ-позитивен.
АЙВЪР: Още по-личен въпрос. Как се инфектира с ХИВ?
БОРИСЛАВ: Ще прозвучи малко тривиално и сигурно като някакво извинение, но причината беше скъсан презерватив. Стана след контакт с човек, с който се бяхме виждали няколко пъти. При последното ни виждане презервативът се скъса, съответно имаше сперма и така нататък. В случая бях пасивната роля. Мога да кажа, че преди този случай съм се пазил много. Никога не съм си позволявал да правя секс без презерватив с човек, който не ми е гадже или постоянен партньор.
АЙВЪР: Успя ли да осъществиш контакт с този човек, след като разбра, че имаш ХИВ?
БОРИСЛАВ: Не, не успях. Писах на Вайбър и пробвах да се обадя по телефона, но той беше неактивен вече. Иначе аз знаех за ПЕП (пост-експозиционна профилактика, която се започва най-късно до 72-рия час след рисков секс). По принцип, след като презервативът се скъса, човекът тогава ми каза: „няма от какво да се притесняваш, всичко е наред с мен“ и т. н., а аз по най-наивния начин повярвах и някак си се успокоих даже. Реално се тествах година след инцидента.
АЙВЪР: Считайки казаното, как би завършил следното изречение: „Знаех за ПЕП против ХИВ, но не го използвах, защото…“?
БОРИСЛАВ: … защото реших, че не е необходимо, смятах, че е трудно да го набавя и намеря и може би това, че е било скъпо, чувал съм че е скъпо, но това е глупава причина, по-скоро смятах, че е трудно да си го набавя.
АЙВЪР: Изброяваш няколко бариери свързани с ПЕП. А какво те накара да се тестваш за ХИВ?
БОРИСЛАВ: Имах нов партньор, с който правихме необезопасен секс, понеже не се бях тествал повече от поне година и половина. Реших, че трябва да го направя, най-малкото да сме сигурни и двамата.
АЙВЪР: А твоите приятели знаят ли за това, че си ХИВ-позитивен?
БОРИСЛАВ: За сега съм казал само на двама човека, че съм ХИВ-позитивен.
АЙВЪР: Чисто ментално, забелязваш ли промяна в твоя живот като ХИВ–позитивен човек, на фона на живота като ХИВ-негативен?
БОРИСЛАВ: Ами то е минало твърде малко време, но мисля, че има някаква промяна. Вече по-малко ми пука за някакви дребни проблеми. Живея, може би, малко по-освободено. По… над нещата, не знам как да го обясня. Някак си започнах по друг начин да оценявам нещата, които ми се случват, как да ги приемам и как да действам. Като човек се сблъска с нещо като ХИВ, което за мен е било един от най-големите ми страхове, някак си… и като видиш, че това може да не те унищожи, може би живея малко по-смело и по-свободно, по-спокойно. Тоест, да, донякъде забелязвам промяна.
АЙВЪР: Как реагираха приятелите, пред които разкри своя ХИВ+ статус?
БОРИСЛАВ: Бяха изненадани, защото знаеха, че наистина много се пазя. Бяха учудени. Отначало не повярваха, естествено. После го приеха нормално. Нямаше някаква драма, някакви съжаления, или нещо от сорта.
АЙВЪР: Според теб изпадал ли си в период на самосъжаление?
БОРИСЛАВ: Да. Имало е такива моменти. Не постоянно, но е имало такива. Особено в началото – да. Стандартните неща като: „Защо на мене?“, „С какво съм го заслужил?“, „Какво съм сгрешил?“ и някакви такива глупости.
АЙВЪР: Не са глупости. Това са валидни чувства.
БОРИСЛАВ: По принцип, да.
АЙВЪР: Откакто живееш с ХИВ, как върви сексът?
БОРИСЛАВ: В началото имаше някакъв застой, естествено, не правих изобщо. Най-малкото исках да мине периодът, в който започна да взимам терапия. После вече нещата се нормализираха. Почнах да си правя секс както преди това.
АЙВЪР: Терапията, която взимаш, колко таблетки на ден е?
БОРИСЛАВ: Една.
АЙВЪР: Доволен ли си от нея?
БОРИСЛАВ: Ами, да.
АЙВЪР: Какъв е твоят опит в инфекциозната клиника, от която си взимаш лекарствата?
БОРИСЛАВ: Ами стресиращо е в началото. Не е най-приятният опит да отидеш там. Особено първият път е много страшно. То буквално е трудно да намериш къде точно е самото място, на което трябва да отидеш. Добре че имах приятел, който да ме упъти. Като цяло е доста недискретно цялото изживяване там, защото има доста други пациенти с които можеш да се сблъскаш, а знаеш, че видиш ли някой там, той със сигурност е ХИВ-позитивен. За всяко нещо трябва да питаш лекарите и сестрите допълнително, не е като някой да дойде загрижен при теб. Първият път може би бяха по-загрижени.
АЙВЪР: Тоест, ти си имал нужда от доста информация в началото, но-
БОРИСЛАВ: -но не я набавих от там, да. Реално не знам как бих реагирал, ако го нямах този приятел, който ми помогна в този момент.
АЙВЪР: Има ли информация, която си искал да получиш, но не си получил?
БОРИСЛАВ: По-трудно е да ти дадат резултатите. Искал съм да ги получа. Да си ги взема на хартиен носител. Но те не ми ги предоставиха. Евентуално могат да ти дадат да си снимаш картона с резултатите. А има случаи, в които дори да не ти съобщят резултатите като цифри. Най-често тези резултати се съобщават на глас. Не се предават по някакъв хартиен път или електронен път, което е още по-нормалното. А и резултатите ти се споменават пред други пациенти. Реално аз съм чувал резултати на други пациенти, защото те се казват в коридора на всеослушание. Няма приемен кабинет, както би трябвало да има. Няма доктор, който лично да следи твоето състояние. В повечето случаи те питат „как си?“, не знам какво би трябвало да отговориш на този въпрос. До там стига загрижеността.
АЙВЪР: Говорейки за клиниката, в която получаваш своята терапия, за последните 6 месеца, в които я посещаваш, колко са случаите, в които си отишъл там само за да получиш рецепта? Тоест, не си бил прегледан или консултиран, не ти е била взета кръв?
БОРИСЛАВ: Мисля че три пъти.
АЙВЪР: Как смяташ, че може да се премахнат тези посещения по немедицински причини?
БОРИСЛАВ: Може да се правят онлайн рецепти и да отидеш да си вземеш лекарствата от друга аптека. Но дори да е само специализираната аптека, пак може да получиш рецепта онлайн, без да е нужно да минаваш през регистратура за да ти я подпечатат. Тоест, ти се редиш на още едно място. Или да имаш рецепта за по-дълъг период от време. Всеки път ходенето там е неприятно изживяване, заради това, че не знаеш кой ще срещнеш.
АЙВЪР: Има ли нещо друго, което искаш да споделиш?
БОРИСЛАВ: Това, което напоследък се надявам да стане, е да се намери лечение за ХИВ. Тоест, лек, а не поддържаща терапия. Все пак има някаква надежда, така че, надявам се, че може да се случи. Знам че вече ХИВ не е смъртна присъда. Можеш да живееш с тази инфекция, но все пак, за да приемаш себе си и да те възприемат другите по най-нормалния начин, според мен единственият вариант е да си здрав, да не си инфектиран.
***
Ти не знаеш своя ХИВ статус? Тествай се безплатно и анонимно с ХИВ тест от четвърто поколение (антиген и антитела) в над 200 лабораторни обекта в България. Кликни ТУК за да си харесаш адрес.
Фондация АЙВЪР е единствената организация със 100% фокус върху здравето на гей/би мъжете в България.
Това интервю е проведено от Явор Конов, председател на фондация АЙВЪР. Името на интервюирания е променено с цел запазване на неговата анонимност.
.){kind=link}