„ХИВ и напълняване“ е тема, която през последните години привлича все повече внимание както сред хората, живеещи с ХИВ, така и сред лекарите. Част от хората забелязват покачване на теглото след започване или промяна на антиретровирусната терапия.
След като в първите два материала от кампанията ни разгледахме натиска върху външния вид в гей общността и обяснихме защо затлъстяването е комплексно хронично заболяване, сега насочваме внимание към връзката между ХИВ, лечението и промените в телесното тегло.
Съвременната терапия превърна ХИВ в контролируемо хронично състояние. Хората, които приемат редовно ефективно лечение и поддържат неоткриваем вирусен товар, могат да живеят дълго и пълноценно и не предават ХИВ по сексуален път — принципът Неоткриваем = Непредаваем (Н=Н).
Промяната в теглото обаче може да предизвика тревога, особено в общност, в която външният вид се подлага на постоянна оценка. Защо част от хората, живеещи с ХИВ качват килограми? Това значи ли, че лечението е неподходящо? И кога покачването на килограмите изисква медицинско внимание?
ХИВ и напълняване: защо се случва?
Напълняването след започване на антиретровирусна терапия е добре познато явление. При някои хора покачването на теглото е умерено и представлява естествено възстановяване на телесното тегло след успешно потискане на вируса. При други увеличението е по-значително и може да повиши риска от затлъстяване и свързаните с него метаболитни проблеми.
Причините невинаги могат да бъдат разграничени ясно. Обикновено става дума за комбинация от фактори:
- състоянието на организма преди започване на лечението;
- възстановяването след потискане на ХИВ;
- конкретната терапевтична схема;
- възрастта и генетичната предразположеност;
- сънят, стресът и психичното здраве;
- храненето и физическата активност;
- други заболявания и медикаменти.
Затова промените в теглото не могат да бъдат обяснени единствено с „повече ядене“ или „по-малко движение“. Те са резултат от взаимодействието между процесите в организма, лечението, начина на живот и индивидуалните особености на всеки човек.
Защо някои хора с ХИВ качват килограми след започване на лечение?
Един от най-добре описаните механизми е т.нар. ефект на възстановяване на организма. Преди започване на ефективна антиретровирусна терапия нелекуваната ХИВ инфекция може да доведе до загуба на тегло, мастна тъкан или мускулна маса. Причините могат да включват възпалителни процеси, промени в обмяната на веществата, понижен апетит или други здравословни проблеми, свързани с инфекцията. Понякога тази загуба настъпва постепенно и остава незабелязана.
Когато лечението потисне вируса, имунната система се стабилизира и организмът започва постепенно да възстановява изгубеното. В подобни случаи покачването на теглото може да бъде естествена част от възстановяването и знак, че терапията постига желания ефект.
Това обаче не обяснява всички случаи — особено когато килограмите продължават да се увеличават или се натрупват предимно в областта на корема.
Свързани ли са съвременните ХИВ лекарства с напълняване?
Някои от най-ефективните и широко използвани антиретровирусни режими включват интегразни инхибитори, известни и като INSTI. Сред тях са долутегравир и биктегравир. Тези медикаменти са предпочитани от много хора заради високата си ефективност, добрата поносимост и високата им бариера срещу развитие на лекарствена резистентност.
Наблюденията от клинични изпитвания и реалната практика показват, че при част от хората терапиите с интегразни инхибитори са свързани с по-голямо покачване на теглото в сравнение с някои по-стари режими. По-голямо увеличение е наблюдавано и при схеми, съдържащи тенофовир алафенамид (TAF), в сравнение с тенофовир дизопроксил фумарат (TDF).
Това не означава, че всеки, който приема подобна терапия, ще напълнее. Реакцията е индивидуална, а точните биологични механизми все още се изследват. Не е напълно изяснено доколко някои съвременни лекарства директно стимулират покачването на теглото и доколко по-старите медикаменти са потискали теглото чрез нежелани ефекти.
Важно е да запазим правилната перспектива: съвременната антиретровирусна терапия позволява на хората, живеещи с ХИВ, да водят дълъг и пълноценен живот, поддържа вируса неоткриваем и предотвратява предаването му по сексуален път.
ХИВ и напълняване: Защо коремните мазнини имат значение?
В гей общността качването на килограми често се възприема преди всичко като въпрос на външен вид, самочувствие и успех в приложенията за запознанства. Медицински обаче по-важният въпрос е не само колко тежи човек, а къде се натрупват мазнините и как се променят метаболитните му показатели.
Особено внимание заслужават висцералните мазнини — мастната тъкан, разположена дълбоко в коремната кухина около вътрешните органи. По-голямото им количество се свързва с повишен риск от:
- инсулинова резистентност и диабет тип 2;
- високо кръвно налягане;
- нарушения в холестерола и триглицеридите;
- мастна чернодробна болест;
- сърдечносъдови заболявания.
При хората, живеещи с ХИВ, известна степен на имунна активация и възпаление може да се запази дори при успешно лечение. В съчетание с висцерално затлъстяване, тютюнопушене, високо кръвно или други рискови фактори това може допълнително да натовари сърдечносъдовата система.
Ето защо проследяването не трябва да се ограничава само до кантара. Полезно е периодично да се оценяват:
- обиколката на талията;
- кръвното налягане;
- кръвната захар и гликираният хемоглобин (HbA1c);
- холестеролът и триглицеридите;
- чернодробните показатели;
- физическата активност, сънят и психичното здраве.
Трябва ли да смениш ХИВ терапията си, ако качиш килограми?
Не променяй и не спирай терапията сам.
Рязкото прекъсване може да позволи на вируса отново да започне да се размножава, да увеличи риска от лекарствена резистентност и да навреди на здравето ти.
Наличните данни не показват убедително, че смяната на ефективна терапия винаги води до сваляне на вече натрупаното тегло. Поради това актуалните препоръки не насърчават рутинна промяна на антиретровирусния режим единствено заради качени килограми. Решението трябва да бъде индивидуално и да отчита цялостното здраве, вирусологичния контрол, предишните терапии, възможните взаимодействия и личните предпочитания.
Разговор с твоя инфекционист е оправдан, когато:
- теглото се покачва бързо или продължително;
- обиколката на талията се увеличава значително;
- се появят висока кръвна захар, високо кръвно или отклонения в липидите;
- промяната в тялото причинява силна тревожност или влошава психичното здраве;
- опитите за управление на теглото не дават резултат.
Лекарят може да прегледа терапията, другите приемани медикаменти и метаболитните показатели и при необходимост да препоръча консултация с ендокринолог или друг специалист.
ХИВ и напълняване: Без вина, срам и самонаказване
Напълняването не е доказателство за липса на характер или дисциплина. Строгите диети, гладуването и изтощителните тренировки може да доведат до краткотрайна промяна, но често са неустойчиви и могат да влошат отношението ти към храненето и собственото ти тяло.
Управлението на теглото при човек, живеещ с ХИВ, трябва да бъде персонализирано. То може да включва подходящо хранене, движение, достатъчен сън, подкрепа за добро психично здраве и лечение на придружаващи заболявания. За някои хора съществуват и медикаментозни възможности, но те трябва да бъдат назначени от лекар след оценка на ползите, рисковете и възможните взаимодействия.
Целта не е да преследваш идеално тяло, а да намалиш здравните рискове и да подобриш качеството си на живот.
Нуждаеш се от подкрепа?
Притесняваш се за теглото си? Не е нужно да се справяш сам. Консултирай се с медицински специалист и направи първата стъпка към по-добро здраве. Потърси лекар с опит в управлението на теглото тук.
Статията е част от информационна кампания на фондация АЙВЪР, осъществена с подкрепата на Ново Нордиск.
